Унищожаване на гризачи: плъхове, мишки, съсели

Как се води борбата срещу вредните гризачи

Борбата на хората срещу вредните гризачи вероятно датира още от дълбока древност. В древноегипетските папируси и в японската митология плъховете са описани като вредители, мъдри като най-мъдрия човек, те отбират най-добрите зърна в хамбара, а принцът-плъх взема за жена най-хубавата девойка. Първите керамични капани за гризачи са били открити при разкопки в Средния изток и са на възраст около 2500 години пр. н. е. През 930 г. принц Хауел от Уелс издал разпоредби за покровителстване на котките, които са най-сръчните ловци на гризачи, а по времето на кралица Елизабет I била давана награда по едно пени на всеки, който донесе главите на три плъха или 12 мишки. В Европа са обикаляли по градовете странстващи дератизатори (унищожители на плъхове), които са продавали капани за мишки и отрова, знаели са дори „заклинателни думи" за отпъждане на вредителите. Почти до края на XIX век на гризачите са гледали като на най-обикновени съжители в домовете, неприятни и нежелани, но това се е смятало за нормално. Едва след откриването на чумния причинител в плъхове и други гризачи в края на XIX и началото на XX век са поставени основите на новата научно-приложна дисциплина дератизация (от лат. rattus означава плъх, представката „де" — премахвам, унищожавам). Днес дератизацията включва комплекс от мерки, насочени към ограничаване и ликвидиране на вредните гризачи чрез профилактика или изтребване с различни средства. Дератизацията се предхожда от предварителен оглед и проверка на пода, стените, тавана, мазето и всички сервизни помещения, особено там, където се съхраняват хранителни продукти. Не бива да се забравят бараките за въглища в двора или другите временни постройки, в които се влиза no-рядко (фиг. 27). Както вече знаем, плъховете и мишките рядко се срещат денем, но затова пък техните следи, отпечатъци, екскременти и нагризани храни издават присъствието им. Оглеждат се пътечките, по които минават, и местата, където са привикнали да се хранят. По напрашена или гладка повърхност ясно се отпечатват следите от опашката и краката им с по 4 пръста на предните и 5 на задните крайници. Честотата на следите, както и количеството на фекалните зърна, са показателни за броя на гризачите и вида им. Екскрементите на сивия плъх имат правилна удължена форма с големина около 20 мм, на черния плъх са извити и достигат 15 мм, а на домашната мишка са дребни, с неправилна форма (фиг. 28). Пресните фекалии са лъскави, влаЖни, меки и издават скорошно присъствие на гризачи, докато старите са по-сивкави и сухи. За да се открият дупките на гризачите, трябва да се разместят мебелите и особено — по-старите вещи в дома, да се направи оглед с фенерче дори в най-тъмните ъгли на сервизните помещения (фиг. 29), да се почисти и подреди старата складирана покъщнина или да се предаде на вторични суровини. Гризачите не остават в добре почиствания дом, където периодично се преглеждат и пренареждат предметите на бита.

За унищожаване на гризачите се прилагат три основни, метода: химичен, физичен (механичен) и биологичен, но най-добър ефект се постига при тяхното съчетаване и комплексно използване за интегрирана борба срещу мишките и плъховете. Химичният метод е основа на съвременната дератизация, а препаратите, приготвени от различни химични средства, се наричат още родентициди (от латинското име на разреда Rodentia). Повечето от тях са синтетични субстанции, които са сравнително евтини, достъпни и високоефективни. В зависимост от механизма на отравяне и бързината за постигане на токсичния ефект те биват две големи групи: с остро (акутно) действие и със забавено (субакутно или хронично) действие. И двете групи имат своите предимства и недостатъци, поради което за тяхното използване е необходим съветът на специалистите от ХЕИ и тяхното вещо участие.
Първата група родентициди се характеризира с бързото развитие на процеса на отравяне на гризачите след поглъщане само на една доза препарат. Симптомите на отравяне се появяват след няколко часа, а понякога дори само след няколко минути (при cynepocmpume родентициди) и са придружени с болезнени усещания. Това довежда до отблъскване и нежела-ние за хранене с примамката у гризачите, които още не са се докоснали до отровата, т. е. бързо се изгражда условен рефлекс на отблъскване от препарата. На практика така се проявява ефектът на препаратите цинков фосфид, роданекс, сцилирозид и др. Ако гризачите останат живи през следващите 24 часа до 2—3 дни, очевидно те не са консумирали отровния препарат в необходимите смъртоносни дози, именно поради този рефлекс на отбягване и страха от новото (неофобия). Трябва да мине продължително време, дори няколко месеца, преди отново да се употреби такъв препарат. Необходима е смяна на родентицида и най-подходящи са препаратите със забавено действие, които са по-сигурни. Повечето от тях пречат на съсирването на кръвта (антикоагуланти) и гризачите умират от силни кръвоизливи — външни и най-вече — вътрешни. Те са въведени в дератизационната практика преди 40 г., бързо завоюваха първо място сред родентицидите и днес представляват над 90% от използваните родентициди в развитите страни.
Процесът на отравянето се развива бавно, в продължение на 3—6 дни и протича напълно безболезнено за гризачите, които постепенно анемизират вследствие на кръвоизливите и умират обикновено в своите дупки. Търговските наименования са много на брой и обикновено това са сухи прахове или хранителни примамки, оцветени в различни цветове (сигнално), за да бъдат различавани при употреба. В нашата страна се произвеж-да и се продава в аптечната мрежа сухият зърнест препарат Плъхомор, синьозеленикав на цвят, в опаковки по 250 г, а за ветеринарни медицински цели е подходящ препаратът Ратокс. Аналогични препарати в СССР са Зоокумарин, Ратиндан, Швейцария — Томорин, във Франция — Хлорофа-цинон, във Великобритания и САЩ — Варфарин, Родин, във ФРГ— Ратиндан 57, в Чехословакия и Полша — Куматокс, Кумадер и др. За да се постигне изтребителен ефект с тях, гризачите трябва да ги консумират в продълЖение на няколко дни. Ето защо са необходими количества, не по-малки от 250 г за едно домакинство, а понякога дори до 500 г — 1 кг в зависимост от броя на гризачите. Те са по-ефективни за борба срещу сивите плъхове отколкото срещу черните плъхове и домашната мишка. Дълго време се е смятало, че антикоагулантните препарати решават радикално борбата срещу гризачите в населените места, но се е оказало, че пречка за това е биологичният феномен резистентност. Гризачите остават Живи, въпреки че са погълнали неколкократно по-големи от максималните дози и проведените изтребителни мерки остават безрезултатни. След първите научни съобщения за резистентност на сивия плъх в Шотландия последваха и други — от Англия, Уелс, ФРГ, Дания, САЩ, Австралия, Франция. За преодоляване на резистентността бяха синтезирани нова група антикоагуланти, наречени „втора генерация", които са токсични за гризачите само при еднократно приемане както острите родентици-ди. Такива са Бромадиолон (Ланират) — Швейцария и ФРГ, Дифенакум и Бродифакум (Талон, Клерат) — Великобритания и САЩ, и др. Те се употребяват в несравнимо по-малки количества — 15—30 г отровна примамка се поставя на 30 м2 площ в условията на Жилището. За борба срещу гризачите се прилагат и някои наркотични средства — алфахлоралоза (франция, Великобритания), витамин Д2 (Калциферол, Кал-цитокс) (Дания), Веронал, Луминал и др. Последните две субстанции са формулирани като дератизационни пасти под наименованието Веротокс и Лумитокс и се използват и в нашата страна. Те се намазват върху хлебни филийки така, както се може маслото на хляб за закуска и се поставят край дупките или пътечките на гризачите.

Много разнообразни са начините за приложение на отровните препарати— като хранителни примамки, течни примамки (вода, мляко), пудри — прахове за напрашване на повърхност, чрез обгазяване и др. Много важно условие е съблюдаването на необходимата концентрация на родентицида и подборът на привлекателна примамка. Практически подходящи са всички видове храни, които употребяват и хората. Най-трайни са сухите зърна и зърнените смески, вкл. фуражните, които съдържат царевица, овес, пшеница, слънчоглед. влажните примамки, които съдържат повече органични киселини, трябва по-често да се подменят, защото подлежат на разваляне и гранясване. За забавяне на тези процеси се употребяват някои консерванти (салицилова киселина, лимонена киселина и др)., но те частично влошават вкусовите качества. В производствени условия роден-тицидът се смесва с хранителните примамки и привличащите средства (захар) в подходящи механични смесители, а по липса на такива размесва-нето може да стане в кофа и да се използва лъжица с дълга дръжка. Важно условие е да се придадат добри вкусови и мирисни качества, така че гризачите да бъдат заблудени и да не усетят присъствието на отровата. Къде и как да се заложат отровните примамки? Те не бива да се оставят открита на случайни места, а винаги в подходящи кутии, сандъчета със срещуположни отвори за достъп на гризачите, тунелчета от картон, под керемиди и амбалажни материали. Така се потиска неофобията у гризачите, маскира се препаратът и гризачите се отнасят с по-малка предпазливост към тях. Ако храните подлеЖат на разваляне, трябва да се подменят с пресни вкусни примамки, а когато са сухи смески, подмяната трябва да става веднъж месечно. За антикоагулантите от втора генерация се препоръчва т. нар. пулсираща техника на залагане — всяка седмица, докато бъдат напълно ликвидирани гризачите. Ако има открити дупки, добре е примамките да се пускат направо в тях, а ако няма — по пътя на прид-вижване на гризачите покрай стените и тръбите.
При приготвяне на течни примамки праховидните родентициди се наръс-ват върху повърхността на вода, мляко, бульон, поставени в плитки керамични или порцеланови съдове.
Контактните родентициди (пудри, прахове) се употребяват за напрашване на дупките и пътечките на гризачите. Те съдържат обикновено повече от 99% талк или фино смляно костно брашно, смесено с отровната субстанция, и поради това много лесно полепват при преминаване по космите, опашката и крайниците на гризачите. При „тоалета" гризачите ги облизват рефлекторно и така поглъщат незабелязано отровния прах. За прилагането им в сервизни помещения се избират по-сухи места и се работи с прашалка (бурканче с марлена покривка) или с обикновена лъжица, като се дозира по 2—3 мм дебелина на напрашената повърхност. На следващия ден и в продължение на 1—2 седмици се виждат следите от опашката и крайниците на преминалите гризачи, докато напълно изчезнат. Не бива върху напрашената повърхност да се допуска да стъпват домашни животни и хора.
За унищожаване на плъховете в каналните шахти и други влажни обекти най-подходящи са родентицидните блокчета (брикетите) (фиг. 30). Те са твърди примамки с тегло около 100 г, приготвени от зърнена примамка, захар, отровна база и включени в парафиново покритие. Поради парафина те не гранясват и не плесенясват в условията на повишена влажност, а твърдият парафин ги прави по-привлекателни за нагризване от гризачите. Брикетите може да имат и кукичка за закачване над самата основа на каналните шахти, където гризачите ги намират и ги консумират с желание. Напоследък на пазара се появиха брикети под форма на сапунчета с ясносин цвят, производство на чужди фирми, на база антикоагулант от втора генерация — флокумафен (Щорм), или тъмносини блокчета с тегло 15—20 г, наречени Клерат, на база бродифакум. Когато брикетите се поставят на подходящи закрити места, заселени с гризачи, след няколко дни по тях се виждат следи от острите им резци. Тези примамки са подходящи за унищожаване на трите вида синантропни гризачи, разпространени в нашата страна.
За унищожаване на мишките в домовете и складовете най-подходящ е зърненият препарат Роданекс, с остро токсично действие, който представлява червено оцветени пшенични зърна, приготвени на база кри-мидин (кастрикс). Смъртта на домашната мишка настъпва след няколко часа или само след 20 мин в зависимост от изяденото количество, но понякога е достатъчно само едно зърно и настъпва леталният край. Роданекс е опасен за децата и полезната фауна и е забранен за употреба в детски заведения.

Опасен за хората и домашните животни е и цинковият фосфид. Той представлява тъмносив, почти черен прах, който в слабо кисела среда се разгражда и отделя силно отровния фосфороводород. Смесен с привлекателни хранителни примамки в концентрация 1—2%, се използва като високоефективно дератизационно средство с бърз, но краткотраен ефект. Примамките, приготвени с цинков фосфид, са опасни поради възмоЖ-ността от случайни отравяния. Ето защо за залагането им се подбират най-затулените скрити места, в тръби, тунели, сандъчета. На следващия ден те трябва да се съберат и изгорят. Поради това препаратът е разрешен за работа само от обучени специалисти на ХЕИ, ветеринарномедицинските центрове по растителна защита, а за гражданското население е забранен от органите на МВР. Въпреки безспорните му предимства за бърза, екстрена дератизация цинковият фосфид не може да се употребяват по-често от 2—3 пъти годишно 6 интервал от 3—6 месеца с цел да се избегне реакцията на отблъскване от него.
Като привличащи средства в примамките се поставят и някои етерични масла: анасоново, ментово, копърово, които са известни под името атрактанти. До голяма степен такава роля има и слънчогледовото масло (олио), с което се навлажняват зърнените примамки преди третирането им с родентицид. През последните години учените експериментират с нов вид химични субстанции, изолирани от урината на гризачите, наречени феромони или сексатраканти. Чрез тях мишките и плъховете „маркират" следите си и ограничават индивидуалните си участъци. Чрез феромоните става вероятно и привличането на половете и сексуалното пове дение на гризачите. Смята се, че те са перспективни за приготвянето на високо ефективнихранителни примамки. Провеждат се научни опити и с вещества, които повлияват т. нар. обществено поведение на гризачите, нарушават хомеостазата и спокойствието им, довеждат ги до стрес или обратно до апатия към околната среда. Така те по-лесно приемат роден-тициди и се нарушава популационното равновесие. С големи надежди зоолозите експериментират и нови средства за повлияване на размножаването (фертилитета — плодовитостта) на гризачите, но до практически значими резултати все още не се е стигнало.
Напредък имат проучванията относно използването на различни мази лепила и токсични фитили за привличане на гризачите, които биват привлеселективно токсични — за гризачите и особено за сивия плъх. Черният плъх е значително по-слабо чувствителен към отравяне с антикоагулан-чени от подходящия атрактант и буквално залепват върху третираната повърхност по пътя на движението си. В страните на Западна Европа с най-голяма популярност се ползват сънотворните средства, като след поемането им смъртта настъпва постепенно в състояние на наркотичен сън и напълно безболезнено. Основен недостатък на тези препарати е, че те са ефективни при температура под 18°С. При по-висока температура гризачите се събуждат от наркозата и „оживяват". Българският препарат паста Веротокс, приготвен на база веронал-барбитал, няма този недостатък. Веднъж погълнали леталната доза, гризачите заспиват и не излизат от състоянието на наркоза.
В аптечната мрежа, магазините за битова химия и специализираните селскостопански аптеки се продават за домашна употреба някои от най-ефективните дератизационни препарати, които са внедрени в развитите страни и у нас: Плъхомор на база ратрон, Роданекс на база кримидин, Ланитокс на база ланират, Клерат на база бродифакум и т. н., както и други, които са вносни. Често възниква въпросът, може ли да се пипат с ръце отровните препарати, или е задължително да се поставят ръкавици. Отговорът не е категоричен. Гризачите консумират препаратите при условие, че са вкусни, че отровата е добре" маскирана с атрактанти и че нямат на разположение други хранителни източници. На прилоvените табл. 18 и 19 са посочени най-широко употребяваните днес родентициди. Прави впечатление много ниската концентрация, в която се прилагат ан-тикоагулантните препарати с хронично антикоагулантно действие. Това до известна степен ги прави безопасни за хората и полезната фауна, а ти, а домашната мишка показва най-големи отклонения в токсичния от-говор. Свинете са силно чувствителни към тези препарати почти колкото и сивият плъх, поради което прилагането им в свинефермите изисква повишено внимание. Кучетата и котките имат средна чувствителност, а зайците, птиците и конете са най-слабо чувствителни към тях.

Внимание — отрова!
Никога не бива да се забравя, че всички химични дератизационни средства са повече или по-малко отровни за хората и полезната фауна. Тези, които са особено високо токсични и се отнасят към най-акутните родентициди, обикновено са означени с човешки череп и предупредителен надпис, а по-малко опасните са оцветени в сигнален цвят. По време на работа с родентициди не бива да се яде, пуши и пие, да се докосват откритите части на лицето и шията, лигавиците на носа и устата, да се пипат и бършат очите. Носенето на предпазно работно облекло е абсолютно задължително за дератизаторите, а когато се манипулира с родентицидни прахове е необходимо и носенето на очила, ръкавици и маски. Приготвянето на отровните примамки трябва да става в чисти съдове и добре вентилира-ни помещения. Отровните препарати се залагат винаги на закрити места, в кутии, сандъчета, парчета от тръби или тунелчета, недостъпни за домашните животни и птици, както и за деца. Острите родентициди са противопоказани за употреба в детски заведения, пансионати за стари хора и болници за психично болни. Намерените умрели гризачи трябва да се заливат с дезинфектант и да се заравят дълбоко в земята, никога да не се дават на домашните кучета и котки. Всички дератизационни препарати трябва да имат ясен и четлив надпис, срок на годност, дата на производство, производител.
В домашната аптека трябва да има някои най-необходими медикаменти. Противоотрова за антикоагулантните препарати е Витамин К, — таблети или инжекции, противоотрова на Роданекс (кримидин, кастрикс) е натриевият пентобарбитал (луминалът) 6 комбинация с витамин В6. Калциферолът (Калцитокс) има противоотрова, наречена процинкалцитонин. При случайни отравяния с родентициди е необходимо да се предизвика незабавно повръщане на пострадалия и да се постави на легло до идването на лекар. Повечето родентициди нямат сигурни антидоти и затова боравенето с тях е разрешено само на добре обучени дератизатори.

Дератизационен препарат или капани?
Това е въпросът, който занимава хората, когато открият, че „съжи-елстват" с мишки или плъхове. Обикновено от специалистите на ХЕИ се иска най-силната отрова с надежда за блестящ успех, но това не се постига лесно. Както знаем, гризачите имат неофобия към новите предмети и храни в средата, която обитават, с високо развитите си сетива откриват дори нищожно малките количества отрова, ако не са добре замаскирани с вкусна примамка. Понякога минават дни и седмици, докато те се решат да опитат препарата, особено ако имат на разположение други достъпни храни. И когато в края на краищата бъдат отровени и труповете им останат под подовата настилка или зад мебелите, в продължение на 1—2 месеца в жилището се усеща неприятна специфична миризма, докато напълно изсъхнат и станат на прах.
Ето защо в случаите, когато в дома са проникнали единични гризачи, за предпочитане е те да бъдат уловени в капани и въпросът да се ликвидира с механични средства. Впрочем капаните са най-старото и изпитано средство за борба срещу гризачите. Те са с най-разнообразни модели и модификации: убиващи или живоловни, метални, дървени, пружинни, с падаща плоскост, комбинирани — от дърво, метал и стъкло, капани кошове, ловни бутилки и т.н. Капаните се зареждат с подходяща примамка (стръв) от месо. животинска кожа, сланина", коричка от кашкавал, шпеков салам и др. Привлекателни за гризачите са хлебни кубчета, изпържени в олио и лук.
Добре е, когато капаните се оставят няколко дни, за да привикнат гризачите с този нов предмет в дома и едва тогава да се заредят за улавяне. Капаните се поставят в най-потулените ъгли на помещенията, край стените и под умивалниците, край комините на тавана и покрай тръбите в мазето. Всяка сутрин те се проверяват за резултата от нощния улов, почистват се и се зареждат отново с прясна стръв. Ако по тях има следи от кръв и косми, капаните трябва да се залеят с вряла вода и да се подсушат. Умрелите гризачи непременно трябва да се заровят дълбоко в земята, за да се предотврати разнасянето на зараза, или да бъдат изгорени. Пипането на капаните с ръце без. ръкавици не отблъсква гризачите, напротив — те са привикнали с човешката миризма.
Други физични средства за дератизация, които имат по-ограничено при-ожкение, са ултразвукът и електрическите бариери. Те са сравнително скъпи съоръжения, които целят отпъждане на гризачите и ефективността им се оспорва.

Биологични неприятели на гризачите
Естествени регулатори на числеността на гризачите са някои видове птици, хищни бозайници, влечуги, които са в помощ на работата на дера-изаторите. Тези животни трябва да се познават и пазят, защото са полезни, Мишевидните гризачи са основна и любима храна на много нощни и дневни птици, например сови, бухали, кукумявки, жерави, соколи. Селските стопани знаят, че щъркелите, които важно крачат след тракторите по разораните полета след жътва, са неоценими помощници за унищожаване на полските мишки. Сврачките, тези дребни по размери птици, много успешно се справят с мишките, дори ги забучват „за назидание" по бодлите и клонките на крайпътните драки. Народното поверие, че кукумявката вещае беда, не се основава на научна истина. Тези птици са много полезни, защото нощем ловуват предимно за мишки, докато денем се укриват в тъмните тавани и камбанарии. Пресметнато е, че всяка сова за една година изяжда около 1000 полски мишки, а едно семейство керкенези за изхранване на потомството си само през гнездовия период унищожава около 750 мишки. Ползата или щетата от биологичните врагове трябва да се преценява в зависимост от сезона, биотопа и предпочитаните обекти за ловуване. Северният мишелов например е безусловно полезен само по време на гнезденето в средните географски ширини, когато се храни изключително с мишевидни гризачи, откъдето е получил и името. си. През зимата снежната покривка пречи на улова на мишки и той преминава на ловен дивеч.
Във фермите и стопанските сгради полезна роля играят невестулките и таралежите,. а от влечугите — смоковете, особено смокът мишкар. Някои породи ловни кучета — териери, шотландски мишелов, а също и котките, с желание ловуват за гризачи. Неслучайно в египетската митология една от най-уважаваните богини е била богинята с котешка глава, а в гробниците наред с мумиите на фараоните лежат и мумифицирани свещените котки. В онези далечни времена вероятно котките са били незаменими изтребители на мишевидните гризачи и чрез тях е била спасявана добиваната с непосилен труд реколта. Днес изглежда, че само котките в селата и стопанските дворове се справят с лова на гризачи. При анкета, провеждана в селски домакинства, на въпроса: „Имате ли мишки или плъхове?" най-често се отговаря: „Не, защото си имаме котка." При градски условия котките са галеници, а безстопанствените котки скитат по сметищните контейнери и винаги намират в изобилие хранителни отпадъци. През някои години гризачите масово измират от епизоотии, причинени от салмонели и други микроорганизми. На базата на това учените са създали няколко препарата, наречени бактериални или биологични средства за изкуствени епизоотии. В продължение на три десетилетия в началото на нашия век бактериалните препарати, наречени на имената на Исаченко, Данич, Мережковски, Льофлер, Прохоров и други учени, са заемали водещо място в изтребителните акции срещу гризачите. Ефектът им е бил недостатъчен, защото гризачите, както всички бозайници, изграждат имунитет. Нещо повече, с течение на времето и под въздействието на различни фактори, включително и мутагенни, у бактериите настъпва възвръщане на патогенните свойства спрямо човека и „безвредният" салмо-нелен препарат се оказва източник на заразяване на хора, най-често на деца, които случайно са погълнали примамка за гризачи. Поради това в повечето страни днес е забранено прилагането на бактериологични средства за дератизация. В Русия е разрешен за употреба Бактокума-рин — препарат, който съдържа антикоагулантен родентицид в комбинация със селекциониран салмонелен вид.