Унищожаване на мухи

Борба срещу мухите

Мухите са чест спътник на човека В населените места. Те използват за храна и като място за размножаване разлагащи се органични материи от растителен и животински произход, големи количества от които създават хората в резултат на тяхната Всекидневна дейност. Видовете мухи, най-тясно свързани с човешките Жилища, се наричат синантропни (syn — връзка, anthropos — човек). Многобройна е също групата на синбовилните видове — те се свързват с човека чрез домашните Животни (syn — връзка; bovis — говедо). У нас са разпространени около 70 вида синантропни и около 30 вида синбовилни мухи.

Основната част от днешните синантропни мухи е съществувала дълго преди появата на човека. Те са се хранели с екскременти и трупове на Животни. Причината за появяването на синантропните видове е изменението на околната среда вследствие на дейността на хората. С появата на човешките селища на сравнително малко пространство са се концентрирали подходящи за развитието на тези видове субстрати — човешки и животински фекалии, трупове на животни, остатъци от храна и пр. Друг важен момент в процеса на преминаване на мухите към синантропен начин на живот е преходът от екзофилен към ендофилен начин на живот. Ендофилията — способността за влитане в помещенията — се обуславя от силното привличащо действие на хранителните миризми. Най-типичният ендофилен вид е домашната муха (Musca domestica). Cu-Нантропни видове са и голямата стайна муха, малката стайна муха, синята месарка, зелената месарка, сивата месарка, плодовите мушици и др. Мухите са насекоми с пълно превръщане — в своето развитие преминават четири стадия: яйце, ларва, какавида и имаго (възрастно насекомо). Развитието им става в гниещите-отпадъци от различен произход. Обикновено женските отлагат яйца, от които след 8—25 ч В зависимост от температурата се излюпват ларви. Яйцата са бели, сиви или жълтеникави. Първата серия яйца женската снася 5—6 дни след излюпването си при температура, не по-ниска от 17—18°С. Развитието на втората серия яйца завършва след около два дни. Известни са и живораждащи видове. Ларвите обикновено имат червеобразна форма. Те се състоят от глава и 13 сегмента и линеят 3 пъти. Какавидите имат лъжекокон (пупариум), образуван от затвърдялата кожица на ларвата трети стадий. Ларвите на домашната муха се развиват 6 битовите отпадъци, в пресния тор от домашните животни— свински, конски, говежди и т. н., а също и в човешките фекалии. При водно съдържание над 80% развитието им спира. В кофите за смет, в тора, в месните и рибните отпадъци се развиват и ларвите на сините и зелените месарки, голямата стайна и други видове мухи. Те са по-влаголюбиви — развиват се при влажност 85—90%. Ларвите се концентрират обикновено 8 повърхностните слоеве с дебелина 20— 25 см. При температура над 44°С ларвите се намират В най-повърхно-стните слоеве. Температура, по-висока от 55—60°С, е смъртоносна зе ларвите на мухите.

При температура 30—40°С ларвите на домашната муха завършват раз-Витието си за 3—4 денонощия, а при температура на субстрата 20— 25°С — за 7—9 денонощия. Предкакавидите изпълзяват на no-сухи и прохладни места, където какавидират. В умерения климат развитието на какавидите става за 7—10 денонощия. При новоизлюпената муха хитинът е светлосив, невтвърден напълно, крилата са прилепнали към тялото, поради което тя не може да лети и започва да бяга около мястото на излюпването. След около два часа мухата вече може да лети. В нашата страна домашната муха се появява в края на май и началото на юни. През юли, август и началото на септември тя е преобладаващ вид. Голямата и малката стайна муха излитат рано напролет през топлите дни на март и са преобладаващи видове до края на юни. Наесен отново се увеличава числеността на малката стайна муха. Зелената месарка се появява през април—май, синята — през февруари—март. През летните месеци числеността им се увеличава, като се запазва до късна есен. Мухите се размножават бързо и при създаване на благоприятни условия (лошо санитарно-хигиенно състояние на населените места и високи температури) достигат голям брой. Опасността, която представляват мухите за здравето на човека, се определя от това, че те посещават както човешки и животински фекалии, битова смет и трупове на животни, така и храната на човека и домакински съдове, оставени на открито.

В литературата са известни над 40 заболявания, в пренасянето и разпространяването на които могат да участват мухите. По-важни от тях са бактериалната дизентерия, салмонелозите, холерата, коремният тиф, кампилобактериозата, амебната дизентерия, туберкулозата, полиомие-литът, хепатитът, епидемичният конюнктивит, хелминтозите и др. Мухите пренасят причинителите на различни заболявания по механичен път както външно по тялото си (устни органи, крака), така и вътрешно (фекалии и чревен канал). На повърхността на тялото на мухите болес-тотворните причинители често преживяват само няколко часа, особено ако са изложени на слънце, докато в червата и чревното съдържимо могат да преживеят няколко дни: Така причинителите на коремния тиф, туберкулозата и редица други заболявания се запазват жизнеспособни в изп-ражненията на мухите в продължение на 2—10 дни. в отделни органи (хранопровод, черва)— до 15 дни, по краката и крилата — до 2—5 дни. Бактериите преживяват метаморфозата на мухите и от ларвите и кака-видите се предават на възрастните насекоми. Важно епидемиологично значение има и биологичната особеност на мухите често да се хранят и да повръщат част от храната, като постоянно прелитат от едно място на друго.

Ефективната борба срещу мухите и намаляването на техния брой може да доведе до значително понижаване на броя на заболяванията, особено на диарийните.

Голямо е значението на мухите и като причинители на миази — заразяване с паразитиращи ларви на някоя част' от тялото на човека или животните, Миазите могат да бъдат тъканни и празнинни. Случайни миази се наблюдават в тези случаи, когато човек поглъща храна, заразена с яйца или ларви на мухи. Ларвите не се разлагат от чревното съдържимо на човека, но не могат да се развият нормално в червата, Те се намират там известно време, като предизвикват чревен (празнинен) миаз, след което се изхвърлят с фекалиите навън. Случайни миази предизвикват тези мухи, които отлагат яйца в различни продукти, които човек консумира (домашната муха, месарките и др.).

Сред мухите има и истински причинители на миази, обусловени от инстинкта на женските да отлагат яйца по тялото на животното. Например ларвите на домашната муха и на месарките се развиват нормално в незащитени рани по тялото и предизвикват тъканен миаз. Ларвите на зелената месарка могат да проникват по-навътре в некротизираните тъкани и да се хранят с неповредени тъкани.

Не бива да се подценява и безпокойството, което причиняват мухите на хората по време на работа, почивка и сън. Тяхното присъствие в големи количества е сигнал за нехигиенични условия на живот. Мухите могат да имат и икономическо значение — като безпокоят животните, те намаляват добивите от месо и мляко.

Най-правилният и достъпен начин за борба срещу мухите е премахването на биотопите, в които става развитието им, чрез провеждането на комплекс от санитарно-хигиенни мерки. Основни биотопи за развитието на синантропните мухи са хранителните отпадъци, животинският тор, човешките фекалии, труповете на животни, оставени на открито, отпадъците от месокомбинатите и консервните фабрики. Ето защо, за да се предотврати развитието на ларвите, е необходимо: домакинската смет да се събира в плътно затварящи се кофи, които редовно да се изпразват и почистват, като се измиват с вода; животинският тор да се извозва по възможност веднага на полето, където ще се използва за наторяване, или да се пъхранява в недостъпни за мухите ями; неканализираните тоалетни да са с плътно затварящи се врати, мрежи на прозорците и капак на отвора на тоалетната; септичните ями също да са плътно покрити. За да се предотврати влитането на мухи в помещенията, на вратите и прозорците се поставят мреЖи или се окачват" пластмасови ленти. Когато тези профилактични мерки се провеждат правилно и редовно, броят на мухите в населените места е в допустимите граници и те представляват малка опасност от епидемиологична гледна точка. Тъй като количеството на мухите е показател за санитарно-хигиенното състояние на населените места, борбата срещу тях трябва да бъде преди всичко борба за по-добра хигиена.

На практика в повечето случаи профилактиката не засяга всички биотопи или не се провеЖда на необходимото, равнище поради редица субективни или обективни причини. Това налага провеждането на дезинсекционни мероприятия. Дезинсекционните мерки като правило трябва да бъдат помощен метод към профилактичните.

Организираната борба срещу мухите се води от ХЕИ и отделите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които разполагат със съвременни и високоефективни препарати. Но в борбата за намаляване на количеството на мухите трябва да участва всеки граЖданин било чрез провеЖдане на профилактични мерки или като се прилагат продаваните в аптечната мреЖа широко достъпни инсектицидни препарати.

Методите за унищожаване на мухите се делят на механични, физични, биологични и химични.

Механичният метод включва поставянето на мрежи на врати и прозорци, използването на лепливи хартии, избиването на мухите с палка. Избиването с палка е слабо ефективен метод и е свързан със замърсяване при убиването и размачкването на мухите. Лепливата хартия можем да си приготвим и сами, като върху обикновена хартия или картон нанесем лепкава маса, приготвена от 100 г колофон, 60 г рициново масло и 10 г мед. Сместа се нагрява на слаб огън и после се нанася на хартията. Лепливите хартии се поставят на местата, където мухите предпочитат да кацат. Веднъж залепнала, мухата не може да се освободи и умира. физичният метод за борба срещу ларвите на мухите се основава на използването на високи и ниски температури. При плътно покриване на животинския тор с полиетиленово фолио в резултат на гнилостните процеси температурата в субстрата се увеличава над 40°С и ларвите умиpam. Презимувалите 6 торищата ларви може да се унищожават, като торът се извози на полето рано напролет, когато температурите са още ниски или като торището се разрови, при което ларвите от дълбочината на субстрата излизат на повърхността и умират.

Биологични врагове на домашната муха са някои паяци, птици, кърлежи и насекоми. Една кокошка например може да унищожи на ден до 1000 ларви на мухи. Това е удобен метод за използване при частните торища и 8 случаите, когато торът не моЖе редовно да се извозва. Тъй като ларвите живеят на 10—15 см дълбочина, торищата трябва да се разкопават периодично, за да могат кокошките да изяждат ларвите и какавидите. Биологичният метод за борба срещу мухите включва и използването на бактериални препарати — щамове на Bacillus thiiringiensis и др. Те предизвикват заболяване (отравяне), което завършва със смърт в стадий какавида. Засега този метод не е намерил широко практическо приложение. Друг биологичен метод е използването на хемостерилантй — химични вещества, предизвикващи безплодие у мухите. Но поради високата им токсичност за животните с постоянна телесна температура и тератоген-ния им ефект върху хората и домашните животни те не са намерили при-ложение в практически условия. Напоследък в дезинсекционната практика на много страни навлязоха така наречените ювеноиди — синтетични аналози на ювенилния хормон на насекомите. Те регулират продължител-ността на ларвния живот — докато са в организма на ларвата, тя не може да какавидира. Ларвата живее дълго и накрая умира. Тези вещества са практически нетоксични за животните с постоянна телесна температура и освен за обработка на тора могат да се използват и смесени с храната на животните. Торът, който се получава от такива Животни, е практически обработен изцяло и е заселен с ларви, от които не се излюпват мухи. У нас са известни два представителя на групата на ювеноиди-те — Димилин и Непорекс (циромазин), които дават много добър резултат.

Засега най-широко използван метод за борба срещу мухите е химичният— чрез прилагането на различни инсектициди (ларвициди и имагоци-ди) .

Ако в биотопите (благоустроени тоалетни, септични ями) влажността на субстрата е по-голяма от 90%, ларвите не се развиват и необходимостта от деларвация на фекалиите отпада. Ако влажността е по-малка, се използват различни ларвициди. За неканализираните тоалетни, септичните ями и други биотопи подходящи ларвициди са нафтата, дизеловото масло (2—4 л на клозетна яма), хлорната вар (1—2 кг на клозетна яма). Те образуват повърхностна ципа, препятстваща дишането на ларвите, което ги унищожава. Тези ларвициди са подходящи за широка употреба от населението. Освен тях ХЕИ използва и други инсектицидни препарати, които са подходящи за борба срещу ларвите на мухите: линдан, негувон (хлорофос, диптерекс, флибол), диазинон (неоцидол), нуван, нува-нол, малатион и др. Тези препарати могат да се прилагат като разтвори, прахове и гранули. Концентрацията на работните разтвори варира от 0,25 до 2,5% при разходна норма 1—2 л/м2. Праховете и гранулите се използват при разходна норма 50—200 г/м2.

При провеждането на ларвицидните обработки се срещат редица затруднения. Развитието на ларвите на известна дълбочина в субстрата (т. нар. ларвоносен слой) налага изразходването на по-голямо количество работен разтвор, за да се достигне до слоя. Освен това непрекъснатото натрупване на нов субстрат, който не е обработен и в който ларвите могат да се развиват, налага по-често да се провеждат обработки на биотопите (през летния сезон — един път седмично). Борбата срещу прези-мувалите ларви започва още през февруари—март, като ларвицидните обработки продължават до края на октомври.

Когато числеността на мухите е висока независимо от провежданите профилактични мерки и ларвицидни обработки, налага се да се провеждат обработки с инсектицидни препарати. Един отнай-сполучливите и най-често използваните методи за борба срещу възрастните мухи е прилагането на отровни примамки. Примамките се поставят на места, където мухите предпочитат да кацат и да се хранят. За приготвянето им подходящи инсектициди са диазинон, нубан (дихлорфос), малатион, негувон (трихлорфон), сафротин, алфакрон, байзон, диметилан. Примамките могат да бъдат сухи — разпръскващи се, течни и инсектицидни лакове. Сухите примамки съдържат 0,1—2% от инсектицида, инертен пълнител и гранулирана захар. Примамките се разпръскват на тънък пласт В количество 60—250 г/м2 върху подходящи сухи повърхности, като подове, рамки на прозорци, греди и подпори в обори и ферми. Понякога сухите примамки съдържат атрактант (полов хормон) — мускалюр. У нас е известна примамката Снип, която съдържа 1% алфакрон, мускалюр и гранулирана захар. Тази примамка е ефективна в борбата срещу домашните мухи.

Течните примамки съдържат 0,1—0,2% инсектицид, 5—10%-ов разтвор на захар във вода и амониев карбонат като атрактант. Те се прилагат като мухотровки, поставени 8 пластмасови чинийки. Когато примамките съ-държат захар или друг хранителен материал, трябва с)а се внимава да не се поставят на места, където деца или домашни Животни могат да влязат в контакт с тях.

Най-удобни и практични са лаковите примамки. Те могат да се прилагат изборно там, където мухите се събират, еднакво добре на вертикални и хоризонтални повърхности и могат да имат дълъг остатъчен ефект. Състоят се от инсектицид (2—6%), свързващо вещество и захар (30%), за да се получи лак, който може да се маже с четка на ивици върху стени, прозорци, стълбове, подпори, тавани и др. или върху ленти, пластмасови чинии, които се поставят на подходящи места. Когато засъхне, лакът може да бъде ефективен за седмици или месеци. Лаковите примамки съ-държат фамид, диметилан, негувон, сафротин, алфакрон и други инсектициди.

При голяма численост на мухите в помещенията освен хранителни примамки може да се направи опръскване на подходящи повърхности с инсектициди с контактно действие. Използват се различни фосфороорганич-ни препарати и пиретроиди. Остатъчният ефект при тези обработки е 2—6 седмици, рядко 2—4 месеца. Същественото тук е да се установят местата, където мухите прекарват по-голяма част от времето си (обикновено това са местата за нощуване). По този начин избирателно се обработва само част от повърхността на стените (30% от площта им). Подходящи инсектициди са диптерекс, диазинон, фамид, нуван, нуванол, фикам, пиретроиди (делтаметрин, перметрин, циперметрин). Към работните разтвори се прибавя 2% захар, което спомага за задържането на препарата на повърхността и привлича мухите към него. Трябва да се избягва замърсяването на храна и питейна вода с препаратите, също директното опръскване на животните и повърхностите, които могат да влязат в контакт с тях.

Подходящиза употреба в битови условия са инсектицидните препарати в аерозолни опаковки. У нас в аптечната мреЖа се продават Новотокс, Пермезол, Деказол и др. срещу летящи и пълзящи насекоми. Аерозолите с фумигантно действие на база пиретроиди, нуван и др. имат бърз първоначален ефект без остатъчно действие. Пръска се 1—3 мин в помещение с размери 30 м3, като прозорците предварително се затварят, хранителните продукти се прибират и пръскането става в отсъствие на хора и животни. След 1—2 ч помещението се проветрява. Аерозолите с контактно действие имат освен бърз първоначален и дълъг остатъчен ефект. Опръскват се най-често посещаваните от мухите места. Подходящи за целта са аерозолните препарати на база нуванол, фамид, фикам, делтаметрин, перметрин, сафротин, алфакрон и др.