Унищожаване на кърлежи

Кърлежите спадат към клас паякообразни. Те са бременни кръвосмучещи паразити по бозайниците, птиците влечугите. Опаразитяването с тях става при попадане на гостоприемника в развъдните им места. В населените места човек може да се опаразити с различни представители От групата на кърлежите.

Най-чести са случаите на опаразитяване на хора от градовете с пасищни (иксодови) кърлежи. От срещащите се у нас 28 вида 14 са се приспособили да използват като гостоприемници предимно селскостопанските животни. По този начин те все повече се доближават до населените места, с което се увеличават възможностите за контакт на населението с тях. Причина за по-честите опаразитявания на хора от населените места са не само увеличените контакти с кърлежи (главно при пребиваване във вилните зони). Установено е, че превръщането на приградски-те горски райони в паркове и булеварди само намалява броя на кърлежите в тях. Вътре в града, макар и в неголямо количество, кърлежите продъл-жават да съществуват, хранейки се, като паразитират върху синантроп-ни гризачи, домашни котки, кучета и други бозайници, включително и върху хора. .

Тялото на иксодовите кърлежи в гладно състояние има продълговато-овална форма, леко сплесната в предния край, където е прикрепен хоботът. Нимфите и половозрелите кърлежи имат 4 чифта крака, а ларвите - 3 чифта. Тялото им е покрито с мека кутикула. На гръбната страна кърлежите имат щит, който при мъжките екземпляри обхваща целия гръб, а при женските — само част от предната гръбна страна на тялото. Дължината им е обикновено няколко милиметра, но някои женски екземпляри след насмукване с кръв достигат 2—3 см.

Като външни кръвосмучещи паразити иксодовите кърлежи са свързани с различни гостоприемници. Насмукани с кръв, те напускат нападнатото животно или човека и прекарват по-голямата част от живота си във външната среда (пасища, сечища, слогове, гористи местности и др.

Иксодовите кърлежи имат развитие със сложно превръщане — непълна метаморфоза. От яйцето се излюпва ларва, която след насмукване с кръв се превръща в нимфа. След кръвосмучене и линее нимфата се превръща в половозрял кърлеж (имаго).

Във всяка от фазите си на развитие кърлежите се хранят еднократно. Те се прикрепват здраво към гостоприемника с помощта на сложно устроения си хобот и остават прикрепени до пълното си насмукване с кръв. Продължителността на смучене на кръв е 5—12 дни, като този срок е различен при отделните фази на развитието. Продължителното смучене на кръв на имагото (8—12 дни) дава възможност иксодовите кърлежи да бъдат пренесени от едно място на друго. Представителите на голяма част от видовете изчакват гостоприемниците си закрепени за растителността, но при отделни видове се извършва активно придвижване към гостоприемника, включително и към човека.

Оплодената и насмукана с кръв женска пада на земята и в зависимост от температурата след 7—12 дни започва да снася яйца. Яйцеснасянето продължава 30—40 дни, след което женският кърлеж умира. За видовете, разпространени в нашата страна, броят на снесените от една женска яйца е от 4000 до 15 000.

Цикълът на развитието на отделните видове иксодоби кърлежи е с различна продължителност — 1, 2, 3 и 4 еодини. За преобладаващите у нас видове той е едногодишен, но има видове с цикъл 2 и 3 години. Преминаването към всяка една от фазите е свързано с определени сезони на годината, които са различни за отделните видове (от пролетта до края на есента). Снасянето и развитието на яйцата, линеенето на насмуканите ларви и нимфи и зимуването на имагото на иксодовите кърлежи обикновено става на открито (в пукнатини.на земята, 8 горската почва и др.). Широкият кръг от гостоприемници (диви и домашни животни) създава възможност за разпространението на опасни за хората заболявания чрез кърлежи: кримска хеморагична треска (КХТ), марсилска треска, двувълнов менингоенцефалит, болест на Лайм, Ку-треска, туларемия, бруцелоза и др. Някои видове предизвикват парализа у животните и човека — предимно при децата. При повечето заболявания е установено, че кърлежите са трайни резервоари на причинителите, тъй като ги предават от една фаза на развитието в друга и от женската в новото поколение.

Освен от опаразитяване с кърлеж човек може да се зарази и от замърсени ръце, най-често след почистване на животни от кърлежи. Поради това свалянето на паразитите от животни и хора трябва да се извършва с помощта на гумени ръкавици или пинцети и само в краен случай с ръце, и то при условие, че не е нарушена целостта на кожата. По време на свалянето на кърлежите не трябва да се пипат лицето, устата, очите и носът. Накрая ръцете се измиват с топла вода и сапун, след което се дезинфекцират с Манустерол Б или се обтриват със смес на 95 мл 70° етилов алкохол и 5 мл глицерин.

Свалянето на кърлежи от хора освен в здравните заведения може да се извърши и от неспециалисти. Кърлежът предварително се намазва обилно с мазнина (вазелин, мас и др.) и след няколко минути с помощта на марля или памучно парче плат се издърпва навън с въртеливи движения. Понякога част от хоботчето на кърлежа се откъсва и остава на мястото на прикрепването. Това може да доведе до инфектиране или други неприятни последици. В такива случаи е необходимо да се потърси помощ от специалист. Свалените кърлежи се поставят в стъклено шише, завързано с двуслойна марля и се изпращат в съответните биологични лаборатории на ХЕИ или в Научния институт по заразни и паразитни болести — София, за изследване. При неразположение след опаразитяване с кърлежи или при замърсяване с тях трябва да се търси незабавно медицинска помощ. На опаразитяване с иксодови кърлежи са изложени най-вече селскостопанските и горските работници — жетвари, животновъди, пастири, лесовъди, дървари и др.

За предпазване от кърлежи при пребиваването в развъдните им места е необходимо дрехите да се затягат плътно около ръцете и краката, като краищата на панталоните и ръкавите се завързват, а панталоните се пъхат в чорапите или ботушите. Местата за почивка трябва да бъдат на отъпкани и лишени от растителност участъци. На всеки два часа през деня и вечер преди лягане е добре да се оглеждат внимателно дрехите и тялото — най-вече около врата, слабините, свивките на ръцете и край ушите. При възмоЖност откритите части на тялото или дрехите се обработват с отпъждащи кърлежите средства (репеленти) — репелент Т, диметилфгпалат, бензимин и др. Откритите части на тялото се намазват, а дрехите се импрегнират с 20 г от репелента на 1 м2 площ или общо 70 е от репелента за яке (или риза), панталони и чорапи. Най-простата мярка за унищожаване на кърлежите е всекидневното им ръчно събиране от животните след връщане от паша или работа на открито.Необходимо е да се обръща повече внимание на коремните меки части (вимето, слабините, под опашката и пр.). Свалените кърлежи се обезвреждат, като се поставят в съдове със спирт, газ, нафта и др. Не бива да се допуска хвърляне на земята и размачкване на паразитите, тъй като те са много жизнени и се запиват отново. Хората, които събират кърлежите, трябва да спазват посочените предпазни мерки. Обработките на животните с химични средства се извършва чрез локално прилагане или общо напръскване и изкъпване с акарицидни препарати. Кратността на обработките на животните зависи от остатъчното действие на прилагания препарат.

У нас не се използва прилагането на акарициди в природните биотопи на кърлежите, тъй като се замърсяват посевите и околната среда. Това се препоръчва само в силно окърлежени райони, където има летни детски лагери, почивни станции и др. Подходящи за тази цел са посочените в табл. 13 акарициди. Те са ефективни срещу кърлежите за срок от един месец и повече (т. е. един сезон). Обработката на терена може да бъде направена ръчно или с механизирани устройства. При провеждането на обработките трябва да се вземат необходимите мерки за избягване на замърсяването на водоемите и местата около тях, както и за предпазване на пчелите и другите полезни животни.

При провеждане на обработките персоналът трябва да използва маски, гумени ръкавици и облекло, непозволяващи пряк контакт на препарата с кожата. След обработката е задължително изкъпването и преобличането с чисти дрехи. Използваното при обработката облекло трябва да се извари със сода бикарбонат. В случай на поява на признаци на интоксикации е необходимо да се приложат съответните антидоти и да се потърси незабавно лекарска помощ.

Птиците са едни от постоянните обитатели на населените места. Тези наши съжители обаче понякога са опаразитени с кърлежи, които кръвос-мучат и на хора. Такива са някои представители от семейството на арга-совите кърлежи. Когато намерят благоприятни условия, те масрвосе развъждат и могат да проникнат в жилището на човека. Аргасовите кърлежи са доста едри членестоноги. Възрастните форми достигат 11,2 мм дължина. Тялото им има сплесната яйцевидна форма. Хоботчето, с което смучат кръв, се намира на коремната страна на кърлежите, по което най-вече се отличават от иксодовите. Развитието на аргасовите кърлежи протича в няколко фази: яйце, ларва, 2—7 нимфи и полово зряла форма (имаго). Те имат нерегулирана сезонност, тъй като развитието им зависи от наличността на гостоприем-ник — когато го има, целият цикъл на развитие може да завърши за 5 мес, а при рядко присъствие — в продължение на редица години. За разлика от пасищните кърлеЖи аргасовите кръвосмучат и снасят яйца многократно. Кръвосмучещи са и ларвите, и нимфите, и имагото. В периодите, в които не смучат кръв, те се укриват в пролуки и дупки по стените и таваните на постройките или в пукнатините по кората на дърветата. В населените места тези паразити се развиват обикновено там, където има гълъби, гугутки или домашни птици: в тавани, стари постройки, птичарнцци, гълъбарници, ниши и балкони на сгради и др.

Аргасовите кърлежи нападат хора, когато броят им нараснe или се прекъсне достъпът на птици до местообитанията им. На мястото на ухапването от кърлежите може да се появи леко зачервяване с диаметър 50 мм, което постепенно покафенява и се задържа по няколко' седмици. При по-масово кръвосмучене от токсините, съдържащи се в слюнката на кърлежите, се появяват общи признаци на интоксикация, като гадене, учестен пулс, задух, главоболие и др. Раничката от ухапването може да се инфектира, което да доведе до загнояване (образуване на абсцес). Аргасовите кърлежи са преносители на редица заболяния по птиците. Ла бораторни опити са показали обаче, че е възможно те да пренасят и на човека причинителите на някои заболявания, като орнитоза, възвратен тиф, петнист тиф и др. Изтребителните мерки са свързани главно с провеждането на дезакаризация на помещенията и запушване на дупките и процепите в тях, служещи за укритие на аргасовите кърлежи. В зависимост от режима на ползване на помещенията може да се приложи линдан като прахообразна формула-ция за опрашване с разход 15—20 г АДВ/м2 един път месечно, за ръчно или механизирано оросяване със суспензия с разход 0,5—12,5 г АДВ/м2 или за остатъчно пръскане с разход 3 г АДВ/м2, осигуряващо ефект до една година след прилагането му.

Други кърлежи, които могат да се разпространят при същите условия, са т. нар. кокошинки. Те са от семейството на гамазо-вите акари. Кокошинките са по-дребни от аргасовите кърлежи. Женската достига 0,75 мм дължина, а мъжкият — 0,32 мм. Тялото им е уплътнено, крушевидно, а цветът им варира в зависимост от насмукаността им с кръв. Те са бързоподвижни. Кокошинките кръвосмучат през нощта, а през деня се крият в цепнатините на стените и в гнездата на птиците. Представителите на това семейство имат 4—5 фази на развитие. Както аргасовите кърлежи, те също многократно кръвосмучат и яйцеснасят. Женската живее от няколко дни до няколко седмици. При посещение на развъдните им места или когато достигнат жилището на човека, те го нападат. Ухапванията им предизвикват силен сърбеж. По кожата се появяват малки подутини или обрив като от копривна треска, които често се разчесват. Човек може да бъде нападнат и от представители на един вид от същото семейство, живеещи в гнездата на лястовиците. Борбата срещу кокошинките в птицефермите се провежда от ветеринарните органи комплексно чрез обработка на птиците и помещенията с подходящ акарицид.

Интерес представляват и тироглифидните кърлежи, които са много малки, почти незабележими с просто око членестоноги. Те са важни складови вредители. Тироглифидните кърлежи имат сложен цикъл на развитие — яйце, предларва, ларва, хипопус (разселителна фаза или фаза на покой), тритонимфа и имаго. Те се срещат в зърната на пшеница, в брашното, сиренето, кашкавала, в сухите плодове, мармаладите, конфитюрите, домашния прах и др. Нарушенията в режима на съхранение на продуктите може да доведе до развитие на голямо количество от тези кърлежи. Те замърсяват продуктите със своите екскременти и телата си. Консумирането на замърсените продукти може да предизвика стомашно-чревни заболявания, а вдишването им — катарални и астматични прояви. Профилактичните и изтребителните мерки по отношение на тироглифидните кърлежи включват: проветряване, охлаждане и изсушаване на зърнените храни, поддържане на хигиена в складовите помещения и недопускане на внасянето на кърлежи отвън.

Към кърлежите спадат и други 2 вида, които паразитират по кожата на човека и причинителите на крастата. Демодекс фоликулорум има червеобразна форма. Те са малки кърлежи и паразитират в мастните жлези и луковиците на космите на хора (главно по лицето, корема и ушите). Тяхното паразитиране не причинява болка, но понякога тези места може да се възпалят поради запушване на жлезите. Заразяването става при контакт с паразита. Срещащите се по животните видове не паразитират по хората.

Причинителят на крастата се развива в епидермиса на коЖата на човека, в места с по-нежна кожа (между пръстите на ръцете, лактите, подмишниците, корема и др.). Женските правят ходове с дължи-на от няколко мм до 1 см и повече, които имат по няколко изхода навън. През тях проникват мъжките, които обикновено пълзят по повърхността на кожата и правят къси ходове. В ходовете кърлежите се хранят с тъканите на гостоприемника, отделят екскременти и женската снася яйцата си (20—50 за целия си живот, който е до 2 месеца). Цикълът на развитие е 10—14 дни (от яйце до имаго). Неполовозрелите фази (ларви-те, протонимфите и младите телеонимфи) живеят в ходовете. Движе-нието на кърлежите предизвиква силен сърбеж особено вечер, и при раз-чесване мястото може да се замърси и вторично да се инфектира. Кърлежите, предизвикващи краста по животните, при близък контакт могат да заразят и хората, но те не могат да Живеят дълго на неспецифичен гостоприемник.

За профилактика на крастата и против демодексовите кърлежи се препоръчва спазването на хигиена, а при заболяване — изваряване на бельото, дезинфекция на дрехите и лечение на опаразитения с медикаменти, предимно мази (по предписание на лекари дерматолози). Заболяване, подобно на крастата, могат да предизвикат някои кърлежи по перушината. Те могат да бъдат причина и за алергични явления (ринити и астма).